26.04.2007 г., 13:34

Сянка

575 0 1
            Сянка 

Ще ме търсиш ти някога
 без посока, без път,
 ще питаш и времето
 къде почива мигът.
 И после ще гледаш
 до болка деня,
 парчета ще късаш
 от тъмнината в нощта.
 И после ще стигнеш
 до мястото, където ще видиш
 моята сянка как си почива,
 изтерзана, без мисъл, но с усмивка жива.
 И ще попиташ тогава -
 Къде е Той ?
 Сянката ще ти каже -
 Отиде в забрава
 и намери покой.
 Ще се обърнеш ти тихо
 и ще тръгнеш пак, знам.
 И ще тръгне със тебе сянката моя,
 защото била е винаги... твоя.
 26.04.2007  12:57

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нямам думи...
    Много е красиво!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...