13 jun 2007, 23:39

Сянка

  Poesía
667 0 9
Сред този пеперуден прах -
безброй снежинки къдрокоси,
един човек от кал видях,
с нозе от пръст - ронливи, боси...
Сред пърхането на криле -
магично сливане на звуци...
опънал  жилести ръце
и дърпа своята каруца!
И бели цветове летят,
избухва аромат на пролет...
А калният човек е сляп -
лишен от кръв, лишен от поглед...
Налучква пътя криволичещ,
сред розов мъх и пеперуди...
И капки росни го окичват.
Човек, от себе си изгубен...
.......................................
А само тътенът камбанен
и ветреният хладен полъх
напомнят, че Човекът кален
е сянка на гръмовен облак...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....