катеринарина (Катя)
331 972
13.06.2007 г., 23:39 ч.

Сянка 

  Поезия
562 0 9
Сред този пеперуден прах -
безброй снежинки къдрокоси,
един човек от кал видях,
с нозе от пръст - ронливи, боси...
Сред пърхането на криле -
магично сливане на звуци...
опънал  жилести ръце
и дърпа своята каруца!
И бели цветове летят,
избухва аромат на пролет...
А калният човек е сляп -
лишен от кръв, лишен от поглед...
Налучква пътя криволичещ,
сред розов мъх и пеперуди...
И капки росни го окичват.
Човек, от себе си изгубен...
.......................................
А само тътенът камбанен
и ветреният хладен полъх
напомнят, че Човекът кален
е сянка на гръмовен облак...

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??