Jun 13, 2007, 11:39 PM

Сянка

  Poetry
668 0 9
Сред този пеперуден прах -
безброй снежинки къдрокоси,
един човек от кал видях,
с нозе от пръст - ронливи, боси...
Сред пърхането на криле -
магично сливане на звуци...
опънал  жилести ръце
и дърпа своята каруца!
И бели цветове летят,
избухва аромат на пролет...
А калният човек е сляп -
лишен от кръв, лишен от поглед...
Налучква пътя криволичещ,
сред розов мъх и пеперуди...
И капки росни го окичват.
Човек, от себе си изгубен...
.......................................
А само тътенът камбанен
и ветреният хладен полъх
напомнят, че Човекът кален
е сянка на гръмовен облак...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...