Сянка
Мой друже, сянкатата ти е къса вече!
Банално е да доказва обичта все!
А тя е напълно с ума си и непреклонно
се слива с брътвежа наоколо, монотонно!
Тя, сега пресича тъжна празните площади,
както някога, с гълъби, по нея кацнали!
И идва грохот в дните й безплодни,
приижда буря шеметна, мрак прокобен!
В такава нощ мъчителна, в червено,
в такава пареща тъма, самотна, звездна!
Заложи на число печелещо, разумно!
В такава нощ, обляна новолунно!
Банално е да доказва обичта все!
А тя е напълно с ума си и непреклонно
се слива с брътвежа наоколо, монотонно!
Тя, сега пресича тъжна празните площади,
както някога, с гълъби, по нея кацнали!
И идва грохот в дните й безплодни,
приижда буря шеметна, мрак прокобен!
В такава нощ мъчителна, в червено,
в такава пареща тъма, самотна, звездна!
Заложи на число печелещо, разумно!
В такава нощ, обляна новолунно!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
