Oct 24, 2007, 8:55 AM

Сянка 

  Poetry
474 0 13
Мой друже, сянкатата ти е къса вече!
Банално е да доказва обичта все!
А тя е напълно с ума си и непреклонно
се слива с брътвежа наоколо, монотонно!

Тя, сега пресича тъжна празните площади,
както някога,  с гълъби, по нея  кацнали!
И идва грохот в дните й безплодни,
 приижда буря шеметна, мрак прокобен!

В такава нощ мъчителна, в червено,
в такава пареща тъма, самотна, звездна!
Заложи на число печелещо, разумно!
В такава нощ, обляна новолунно!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??