От ъгъла на тъмна стая
вдъхвам ухая на мечтите
някога мечтани, и гледам
подир сенките на спомени
някога живяни, докато

живота си отива
и с всеки следващ миг
тъмнината плъзне, големее,
завръща миналото в мрак.


( Гръм нощта разкъсва!)
Дъждът сиротна песен пее
за живота на бездомника (самотен),
от черни мисли натежал,
отиващ си сега спокоен (като песен),
не оставил даже (ненужен) спомен.


Колко много сълзи спотаени -
мечите ми навеки пленили.
Колко много спомени трънливи -
едничак кът на скръб бездомна.

Като неканен гост ще идвам
да те навестявам във съня.
Да те видя! Да те моля!
Целувката отказана в живота,
в смъртта да ми дариш!