Сянка

26 nov 2008, 10:45

Poesía » Otra

622 0 0

От ъгъла на тъмна стая
вдъхвам ухая на мечтите
някога мечтани, и гледам
подир сенките на спомени
някога живяни, докато
живота си отива
и с всеки следващ миг
тъмнината плъзне, големее,
завръща миналото в мрак.
( Гръм нощта разкъсва!)
Дъждът сиротна песен пее
за живота на бездомника (самотен), ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сянка

Искате да прочетете повече?

Propuestas