Сянка

Nov 26, 2008, 10:45 AM

Poetry » Other

623 0 0

От ъгъла на тъмна стая
вдъхвам ухая на мечтите
някога мечтани, и гледам
подир сенките на спомени
някога живяни, докато
живота си отива
и с всеки следващ миг
тъмнината плъзне, големее,
завръща миналото в мрак.
( Гръм нощта разкъсва!)
Дъждът сиротна песен пее
за живота на бездомника (самотен), ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сянка

Want to read more?

Random works