26 нояб. 2008 г., 10:45

Сянка

730 0 0
От ъгъла на тъмна стая
вдъхвам ухая на мечтите
някога мечтани, и гледам
подир сенките на спомени
някога живяни, докато

живота си отива
и с всеки следващ миг
тъмнината плъзне, големее,
завръща миналото в мрак.


( Гръм нощта разкъсва!)
Дъждът сиротна песен пее
за живота на бездомника (самотен),
от черни мисли натежал,
отиващ си сега спокоен (като песен),
не оставил даже (ненужен) спомен.


Колко много сълзи спотаени -
мечите ми навеки пленили.
Колко много спомени трънливи -
едничак кът на скръб бездомна.

Като неканен гост ще идвам
да те навестявам във съня.
Да те видя! Да те моля!
Целувката отказана в живота,
в смъртта да ми дариш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богомил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...