21 ene 2025, 8:11

Сянка на любовта 

  Poesía
204 1 0
Нощта нашепва твоето име,
като вятър, що броди навсякъде.
На устните ми мълчание лежи,
а сърцето за теб още трепери.
На прозореца месецът блести,
ала в мен мракът се крие.
Нима бяхме само сън,
или хвърлена длан в съдбата?
Спомените танцуват, крадат ми покоя,
смехът ти звучи като неспокойствие.
Къде си сега, дали ме чуваш,
или на друго небе се усмихваш? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Biberce Muharemi Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??