21 ene 2025, 8:11

Сянка на любовта

  Poesía
540 1 0

Нощта нашепва твоето име,
като вятър, що броди навсякъде.
На устните ми мълчание лежи,
а сърцето за теб още трепери.

На прозореца месецът блести,
ала в мен мракът се крие.
Нима бяхме само сън,
или хвърлена длан в съдбата?

Спомените танцуват, крадат ми покоя,
смехът ти звучи като неспокойствие.
Къде си сега, дали ме чуваш,
или на друго небе се усмихваш?

Болят ме думите, които не каза,
като счупено стъкло, което някой е разпилял.
А аз още нося дъха ти в себе си,
сякаш живота ти дължа.

Ако някога върнеш любовта,
в моя свят, който сега страда,
ще си спомниш, че бях тук,
сянка, що пазеше любовта ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Biberce Muharemi Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...