Нощта нашепва твоето име,
като вятър, що броди навсякъде.
На устните ми мълчание лежи,
а сърцето за теб още трепери.

На прозореца месецът блести,
ала в мен мракът се крие.
Нима бяхме само сън,
или хвърлена длан в съдбата?

Спомените танцуват, крадат ми покоя,
смехът ти звучи като неспокойствие.
Къде си сега, дали ме чуваш,
или на друго небе се усмихваш?

Болят ме думите, които не каза,
като счупено стъкло, което някой е разпилял.
А аз още нося дъха ти в себе си,
сякаш живота ти дължа.

Ако някога върнеш любовта,
в моя свят, който сега страда,
ще си спомниш, че бях тук,
сянка, що пазеше любовта ти.