Нощта нашепва твоето име,
като вятър, що броди навсякъде.
На устните ми мълчание лежи,
а сърцето за теб още трепери.
На прозореца месецът блести,
ала в мен мракът се крие.
Нима бяхме само сън,
или хвърлена длан в съдбата?
Спомените танцуват, крадат ми покоя,
смехът ти звучи като неспокойствие.
Къде си сега, дали ме чуваш,
или на друго небе се усмихваш? ...