Сянката на деня

beatris (Марика)
7 1

24 abr 2016, 22:24

Poesía

732 0 0

През сянката на деня

в тъмен плат забулена,

затворена от четири страни,

с един единствен малък сноп

кълбо, песъчинка топла...

НЕ!

...гореща енергия уязвима

за помощ вика

с протегнати,

светещи ръце,

гаснеща с последни сили,

моли се докато

не се згуби

зад трупа, който

като жив изправен

му тежи.

Последна глътка въздух

и последния цвят почерна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.