Сянката на деня
През сянката на деня
в тъмен плат забулена,
затворена от четири страни,
с един единствен малък сноп
кълбо, песъчинка топла...
НЕ!
...гореща енергия уязвима
за помощ вика
с протегнати,
светещи ръце,
гаснеща с последни сили,
моли се докато
не се згуби
зад трупа, който
като жив изправен
му тежи.
Последна глътка въздух
и последния цвят почерна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марика Всички права запазени
