24.04.2016 г., 22:24 ч.

Сянката на деня 

  Поезия
733 0 0

През сянката на деня

в тъмен плат забулена,

затворена от четири страни,

с един единствен малък сноп

кълбо, песъчинка топла...

НЕ!

...гореща енергия уязвима

за помощ вика

с протегнати, 

светещи ръце,

гаснеща с последни сили,

моли се докато 

не се згуби

зад трупа, който

като жив изправен

му тежи.

Последна глътка въздух

и последния цвят почерна.

© Марика Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??