През сянката на деня
в тъмен плат забулена,
затворена от четири страни,
с един единствен малък сноп
кълбо, песъчинка топла...
НЕ!
...гореща енергия уязвима
за помощ вика
с протегнати,
светещи ръце,
гаснеща с последни сили,
моли се докато
не се згуби
зад трупа, който
като жив изправен
му тежи.
Последна глътка въздух
и последния цвят почерна.
© Марика All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
