През сянката на деня
в тъмен плат забулена,
затворена от четири страни,
с един единствен малък сноп
кълбо, песъчинка топла...
НЕ!
...гореща енергия уязвима
за помощ вика
с протегнати,
светещи ръце,
гаснеща с последни сили,
моли се докато
не се згуби
зад трупа, който
като жив изправен
му тежи.
Последна глътка въздух
и последния цвят почерна.
© Марика All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
