12 ago 2011, 20:49

Сянката на поета 

  Poesía » Filosófica
692 0 3

 

Тиха сянка се обади - 

Де отиваш, пътник странен?

Де са твоите обяди, 

намери си пристан хладен.

 

Казах ù - не ми се мешай, 

ще те смажа като гнида.

Ти си моят слон Ганеша,

аз съм твоята обида.

 

Стой далече, аз не искам

сянката ми да ме следва.

По обичам да се плискам 

в свободата си мизерна.

 

Сянката не ме остави 

и ме следва ежечасно.

Мъча се да я удавя, 

тя ме гони гръмогласно.

 

Сянката не спира, чака,

гони ме и ме преследва.

Чак тогава я изчаках 

и я шибнах лицемерно.

 

Тя се стресна и избяга, 

тръгна си от мен смутена.

В този миг и аз избягах,

и живота си погледнах.

 

Сянката се върна утре,

върнах се и аз при нея.

Заживяхме като мутри-

тя във мен и аз над нея. 

 

 

 

 

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??