Сянката на поета

niko_niko (Нико Ников)
198 331

12 авг. 2011 г., 20:49

Поэзия » Философская

695 0 3

Тиха сянка се обади -

Де отиваш, пътник странен?

Де са твоите обяди,

намери си пристан хладен.

Казах ù - не ми се мешай,

ще те смажа като гнида.

Ти си моят слон Ганеша,

аз съм твоята обида.

Стой далече, аз не искам

сянката ми да ме следва.

По обичам да се плискам

в свободата си мизерна.

Сянката не ме остави

и ме следва ежечасно.

Мъча се да я удавя,

тя ме гони гръмогласно.

Сянката не спира, чака,

гони ме и ме преследва.

Чак тогава я изчаках

и я шибнах лицемерно.

Тя се стресна и избяга,

тръгна си от мен смутена.

В този миг и аз избягах,

и живота си погледнах.

Сянката се върна утре,

върнах се и аз при нея.

Заживяхме като мутри-

тя във мен и аз над нея.