Сянката на поета
Тиха сянка се обади -
Де отиваш, пътник странен?
Де са твоите обяди,
намери си пристан хладен.
Казах ù - не ми се мешай,
ще те смажа като гнида.
Ти си моят слон Ганеша,
аз съм твоята обида.
Стой далече, аз не искам
сянката ми да ме следва.
По обичам да се плискам
в свободата си мизерна.
Сянката не ме остави
и ме следва ежечасно.
Мъча се да я удавя,
тя ме гони гръмогласно.
Сянката не спира, чака,
гони ме и ме преследва.
Чак тогава я изчаках
и я шибнах лицемерно.
Тя се стресна и избяга,
тръгна си от мен смутена.
В този миг и аз избягах,
и живота си погледнах.
Сянката се върна утре,
върнах се и аз при нея.
Заживяхме като мутри-
тя във мен и аз над нея.
© Нико Ников All rights reserved.
