6 nov 2007, 23:50

Сянката ти 

  Poesía » De amor
1204 0 4
Сянката си ти забрави тук...
Нежно закачих я на стената,
но тя не спираше да плаче,
съжалих я аз - горката.
Мяташе се бясно и крещеше,
с прегръдка можех да я утеша.
Но да вярва в мен не щеше,
разгневена бе, самотна тя.
Изстръгна се, опита да избяга.
Посегнах, стиснах я в ръка.
Усмихнах се, не исках да я няма,
аз вярвах в нея, моя беше тя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлен Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??