gyu (Гюлен )
22 73
Nov 6, 2007, 11:50 PM

Сянката ти 

  Poetry » Love
1103 0 4


Сянката си ти забрави тук...
Нежно закачих я на стената,
но тя не спираше да плаче,
съжалих я аз - горката.

Мяташе се бясно и крещеше,
с прегръдка можех да я утеша.
Но да вярва в мен не щеше,
разгневена бе, самотна тя.

Изстръгна се, опита да избяга.
Посегнах, стиснах я в ръка.
Усмихнах се, не исках да я няма,
аз вярвах в нея, моя беше тя.

Сега лежи безжизнена, прекрасна,
спи спокойно с угаснала душа...
Господи, прости! Не бе това
начинът, по който да я спра.

© Гюлен All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??