Сянката ти
Сянката си ти забрави тук...
Нежно закачих я на стената,
но тя не спираше да плаче,
съжалих я аз - горката.
Мяташе се бясно и крещеше,
с прегръдка можех да я утеша.
Но да вярва в мен не щеше,
разгневена бе, самотна тя.
Изстръгна се, опита да избяга.
Посегнах, стиснах я в ръка.
Усмихнах се, не исках да я няма,
аз вярвах в нея, моя беше тя.
Сега лежи безжизнена, прекрасна,
спи спокойно с угаснала душа...
Господи, прости! Не бе това
начинът, по който да я спра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гюлен Все права защищены
Поздрави ! 