3 jul 2013, 23:07

Събличам... 

  Poesía
715 1 17

Вечер,

когато вятърът разлива

червеното вино на залеза

и чашата на мислите

е празна и забравена...

Когато връщат се от паша

уморените илюзии

и жадните предчувствия доят ги,

а после пият истини...

Вечер,

когато затанцуват

светулките-мечти

и осветяват чувствата

и недолюбени щурци-желания

запяват...

Вечер,

когато сенките на радостта и болката 

се сливат -

събличам мислите,

люлея ги във люлката на миналото,

приспивам ги,

завивам ги със бъдеще

и щом заспят,

оставам будна и истинска

и се познавам...

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??