Jul 3, 2013, 11:07 PM

Събличам...

  Poetry
924 1 17

Вечер,

когато вятърът разлива

червеното вино на залеза

и чашата на мислите

е празна и забравена...

Когато връщат се от паша

уморените илюзии

и жадните предчувствия доят ги,

а после пият истини...

Вечер,

когато затанцуват

светулките-мечти

и осветяват чувствата

и недолюбени щурци-желания

запяват...

Вечер,

когато сенките на радостта и болката 

се сливат -

събличам мислите,

люлея ги във люлката на миналото,

приспивам ги,

завивам ги със бъдеще

и щом заспят,

оставам будна и истинска

и се познавам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...