Събличам...
Вечер,
когато вятърът разлива
червеното вино на залеза
и чашата на мислите
е празна и забравена...
Когато връщат се от паша
уморените илюзии
и жадните предчувствия доят ги,
а после пият истини...
Вечер,
когато затанцуват
светулките-мечти
и осветяват чувствата
и недолюбени щурци-желания
запяват...
Вечер,
когато сенките на радостта и болката
се сливат -
събличам мислите,
люлея ги във люлката на миналото,
приспивам ги,
завивам ги със бъдеще
и щом заспят,
оставам будна и истинска
и се познавам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
