smile (Ана)
60 132
7 feb 2008, 16:04

Съблякох си кожата 

  Poesía
663 0 4

Съблякох си кожата,

че... някак ме скриваше.

И вече не бях хамелеонски настроена.

Тръгнах.

С шишенце въздух в джоба

и вакуумно вързани чувства,

без цвят и блуждаещи.

Прозрачни са хората...

сякаш ги няма.

И не е нощ, нито ден,

а нещо в средата.

Пусто е. Черните релси

лакомо към мен се протягат.

Искат да мина оттам,

откъдето всички са минали.

Бягам. Безцелно.

Ехидно следи ме отгоре

черният гарван на белите жици.

Кръговратът пак ще ме върне

на релсите.

И маскарадно ще бъда

с кожата си.

© Ана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??