1 may 2013, 10:39

Събор

  Poesía » Otra
647 0 8

Щедро слънце се надвеси

над земята плодовита.

Тежък плуг запори

почва тежка, жаловита.

И от слънчевите взори

ще потръпне равнината.

Хляб  пшеничен, ръжен, типов

се изпича във пещта.

После пищната трапеза

със отрупани блюда

ще покани свидни хора

на игра и веселба!

Ще се леят смях и вино

и усмивки с дар щастлив.

Танци ще се завъртят

в  двора  с  орехите стари.

Но когато  падне  вечер  и

звезди  на  небосклона 

заразказват  стари притчи

за войводи и хайдути,

ще се  разотидат хората,

споделили  красотата.

Лек ветрец ще зашуми

над  комшийските липи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасни мигове, незабравими, родови срещи, музика, веселие!
    За съжаление всичко се промени.
    Единствено спомените останаха.
    Благодаря ти!
  • Толкова много харесах ! Този стих ме върна някога, когато и аз бях част от тези шумни гости ! Поздрав !
  • Благодаря ти, Петинка!
  • Образност, наситена с хубости!
    Поздрави!
  • Жани, благодаря ти за вниманието
    и оценката!
    Приятен ден!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...