May 1, 2013, 10:39 AM

Събор

  Poetry » Other
648 0 8

Щедро слънце се надвеси

над земята плодовита.

Тежък плуг запори

почва тежка, жаловита.

И от слънчевите взори

ще потръпне равнината.

Хляб  пшеничен, ръжен, типов

се изпича във пещта.

После пищната трапеза

със отрупани блюда

ще покани свидни хора

на игра и веселба!

Ще се леят смях и вино

и усмивки с дар щастлив.

Танци ще се завъртят

в  двора  с  орехите стари.

Но когато  падне  вечер  и

звезди  на  небосклона 

заразказват  стари притчи

за войводи и хайдути,

ще се  разотидат хората,

споделили  красотата.

Лек ветрец ще зашуми

над  комшийските липи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасни мигове, незабравими, родови срещи, музика, веселие!
    За съжаление всичко се промени.
    Единствено спомените останаха.
    Благодаря ти!
  • Толкова много харесах ! Този стих ме върна някога, когато и аз бях част от тези шумни гости ! Поздрав !
  • Благодаря ти, Петинка!
  • Образност, наситена с хубости!
    Поздрави!
  • Жани, благодаря ти за вниманието
    и оценката!
    Приятен ден!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....