17 feb 2014, 17:40

Съботата на Бриз

  Poesía » Civil
675 0 0

Съботата на Бриз

 

Ако ви дойдат на гости една дебела

и една тънка от разнояйчни близначки,

целувате се на входа. Истински топло.

Чувате пулса им. Ухаят на сладко.

 

Ако изберете заедно напитката - чай,

ще я сервира домакинята в розови,

малки чашки на точки „мейд ин Китай”.

Ще звъннат мушици в съботен хор.

 

Отпивате от чая, от очите на пълната,

краката на слабата  ви избождат душата

и не сваляте възхитата си от триножника –

винтидж чадър и глезени в тънък чорап.

 

После уиски. Малко брюле. И ошаф.

Миризми на стара къща, соден сапун...

Накичени зелени мушкати са слънце

и полилей, пенсиониран, суче мустак...

 

Нима е време да си тръгват?... Неее...!

Да си заминат ароматите, сърбането, смеха,

тихият залез, скърцането на коприната,

топлото мъркане на следобеда... Стига де!

 

Целуваме се отново на изхода. Звучно.

Съседка наднича – тъжно превърта се ключ.

Смехът на близначките  изтропва по стълбата -

изпихме малката приятелска събота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...