Съботата на Бриз

Ако ви дойдат на гости една дебела

и една тънка от разнояйчни близначки,

целувате се на входа. Истински топло.

Чувате пулса им. Ухаят на сладко.

Ако изберете заедно напитката - чай,

ще я сервира домакинята в розови,

малки чашки на точки „мейд ин Китай”.

Ще звъннат мушици в съботен хор.

Отпивате от чая, от очите на пълната,

краката на слабата  ви избождат душата

и не сваляте възхитата си от триножника –

винтидж чадър и глезени в тънък чорап.

После уиски. Малко брюле. И ошаф.

Миризми на стара къща, соден сапун...

Накичени зелени мушкати са слънце

и полилей, пенсиониран, суче мустак...

Нима е време да си тръгват?... Неее...!

Да си заминат ароматите, сърбането, смеха,

тихият залез, скърцането на коприната,

топлото мъркане на следобеда... Стига де!

Целуваме се отново на изхода. Звучно.

Съседка наднича – тъжно превърта се ключ.

Смехът на близначките  изтропва по стълбата -

изпихме малката приятелска събота...