17.02.2014 г., 17:40

Съботата на Бриз

669 0 0

Съботата на Бриз

 

Ако ви дойдат на гости една дебела

и една тънка от разнояйчни близначки,

целувате се на входа. Истински топло.

Чувате пулса им. Ухаят на сладко.

 

Ако изберете заедно напитката - чай,

ще я сервира домакинята в розови,

малки чашки на точки „мейд ин Китай”.

Ще звъннат мушици в съботен хор.

 

Отпивате от чая, от очите на пълната,

краката на слабата  ви избождат душата

и не сваляте възхитата си от триножника –

винтидж чадър и глезени в тънък чорап.

 

После уиски. Малко брюле. И ошаф.

Миризми на стара къща, соден сапун...

Накичени зелени мушкати са слънце

и полилей, пенсиониран, суче мустак...

 

Нима е време да си тръгват?... Неее...!

Да си заминат ароматите, сърбането, смеха,

тихият залез, скърцането на коприната,

топлото мъркане на следобеда... Стига де!

 

Целуваме се отново на изхода. Звучно.

Съседка наднича – тъжно превърта се ключ.

Смехът на близначките  изтропва по стълбата -

изпихме малката приятелска събота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...