17 февр. 2014 г., 17:40

Съботата на Бриз

676 0 0

Съботата на Бриз

 

Ако ви дойдат на гости една дебела

и една тънка от разнояйчни близначки,

целувате се на входа. Истински топло.

Чувате пулса им. Ухаят на сладко.

 

Ако изберете заедно напитката - чай,

ще я сервира домакинята в розови,

малки чашки на точки „мейд ин Китай”.

Ще звъннат мушици в съботен хор.

 

Отпивате от чая, от очите на пълната,

краката на слабата  ви избождат душата

и не сваляте възхитата си от триножника –

винтидж чадър и глезени в тънък чорап.

 

После уиски. Малко брюле. И ошаф.

Миризми на стара къща, соден сапун...

Накичени зелени мушкати са слънце

и полилей, пенсиониран, суче мустак...

 

Нима е време да си тръгват?... Неее...!

Да си заминат ароматите, сърбането, смеха,

тихият залез, скърцането на коприната,

топлото мъркане на следобеда... Стига де!

 

Целуваме се отново на изхода. Звучно.

Съседка наднича – тъжно превърта се ключ.

Смехът на близначките  изтропва по стълбата -

изпихме малката приятелска събота...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...