2 oct 2007, 23:01

Събудих се

  Poesía
817 0 10
 

Събудих се

През отворения прозорец замириса на утро

Есента подхвърли смачкан лист


Крилете ми увяхнаха тогава

Защото розовото не беше залез

А слънце в изгрева си изостанало


Изкачих планината

И улиците

Светофарите

Целунаха краката ми


Красиви отблясъци

Смяна на цветовете

И настъпили педала

Се изгубват в мъглата на града


Като в мрежа

Сме се хванали здраво

Стискаме палци

А в юмруците ни бръсначи ни нарязват


Тогава

Ми увяхнаха крилете


* * *


И усмихнати пак се събудихме

През отворения прозорец замириса на смърт

„Обичам те" си казахме

Сякаш нищо не се беше случило


05.09.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...