Събудих се
През отворения прозорец замириса на утро
Есента подхвърли смачкан лист
Крилете ми увяхнаха тогава
Защото розовото не беше залез
А слънце в изгрева си изостанало
Изкачих планината
И улиците
Светофарите
Целунаха краката ми
Красиви отблясъци
Смяна на цветовете
И настъпили педала
Се изгубват в мъглата на града
Като в мрежа
Сме се хванали здраво
Стискаме палци
А в юмруците ни бръсначи ни нарязват
Тогава
Ми увяхнаха крилете
* * *
И усмихнати пак се събудихме
През отворения прозорец замириса на смърт
„Обичам те" си казахме
Сякаш нищо не се беше случило
05.09.2007
© Десислав Илиев Все права защищены