2 окт. 2007 г., 23:01

Събудих се

815 0 10
 

Събудих се

През отворения прозорец замириса на утро

Есента подхвърли смачкан лист


Крилете ми увяхнаха тогава

Защото розовото не беше залез

А слънце в изгрева си изостанало


Изкачих планината

И улиците

Светофарите

Целунаха краката ми


Красиви отблясъци

Смяна на цветовете

И настъпили педала

Се изгубват в мъглата на града


Като в мрежа

Сме се хванали здраво

Стискаме палци

А в юмруците ни бръсначи ни нарязват


Тогава

Ми увяхнаха крилете


* * *


И усмихнати пак се събудихме

През отворения прозорец замириса на смърт

„Обичам те" си казахме

Сякаш нищо не се беше случило


05.09.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...