dexter_walrus (Десислав Илиев) dexter_walrus (Десислав Илиев)
561
Oct 2, 2007, 11:01 PM

Събудих се

  Poetry
811 0 10
 

Събудих се

През отворения прозорец замириса на утро

Есента подхвърли смачкан лист


Крилете ми увяхнаха тогава

Защото розовото не беше залез

А слънце в изгрева си изостанало


Изкачих планината

И улиците

Светофарите

Целунаха краката ми


Красиви отблясъци

Смяна на цветовете

И настъпили педала

Се изгубват в мъглата на града


Като в мрежа

Сме се хванали здраво

Стискаме палци

А в юмруците ни бръсначи ни нарязват


Тогава

Ми увяхнаха крилете


* * *


И усмихнати пак се събудихме

През отворения прозорец замириса на смърт

„Обичам те" си казахме

Сякаш нищо не се беше случило


05.09.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0