2.10.2007 г., 23:01

Събудих се

813 0 10
 

Събудих се

През отворения прозорец замириса на утро

Есента подхвърли смачкан лист


Крилете ми увяхнаха тогава

Защото розовото не беше залез

А слънце в изгрева си изостанало


Изкачих планината

И улиците

Светофарите

Целунаха краката ми


Красиви отблясъци

Смяна на цветовете

И настъпили педала

Се изгубват в мъглата на града


Като в мрежа

Сме се хванали здраво

Стискаме палци

А в юмруците ни бръсначи ни нарязват


Тогава

Ми увяхнаха крилете


* * *


И усмихнати пак се събудихме

През отворения прозорец замириса на смърт

„Обичам те" си казахме

Сякаш нищо не се беше случило


05.09.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...