2.10.2007 г., 23:01

Събудих се

816 0 10
 

Събудих се

През отворения прозорец замириса на утро

Есента подхвърли смачкан лист


Крилете ми увяхнаха тогава

Защото розовото не беше залез

А слънце в изгрева си изостанало


Изкачих планината

И улиците

Светофарите

Целунаха краката ми


Красиви отблясъци

Смяна на цветовете

И настъпили педала

Се изгубват в мъглата на града


Като в мрежа

Сме се хванали здраво

Стискаме палци

А в юмруците ни бръсначи ни нарязват


Тогава

Ми увяхнаха крилете


* * *


И усмихнати пак се събудихме

През отворения прозорец замириса на смърт

„Обичам те" си казахме

Сякаш нищо не се беше случило


05.09.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...