21 ago 2009, 21:27

Събудих се до теб...

1.1K 0 6

 

 

 

 

Събудих се до теб! И тази сутрин
аз нямаше да те усетя със ръце,
и щеше ти да си илюзия вълшебна,
родена в моето скиталческо сърце.
Но събуждах се до теб! И сякаш всичко
бе някак си за миг почти реално,
когато денем виждах те из срички
в лика на ред момичета фатални.

Но теб те нямаше сред тях...

 

 

 

 

 

август 2008


 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незабравимо!
    Важно е да присъства в мислите ти,смисълът качествен.
  • Търсенето на нереалната,а? Да живеят фаталните момичета,значи,те винаги ще носят частичка...Обаче... няма как да ги събереш...в едно...Но пък е и нечестно спрямо тях като че ли. Да си измисляш образи, които някога ще се появят. Таа, още ли се будиш? Понякога е лесно просто да заспиш. И второто имаше общо.
  • Съня е хубаво нещо , но стиховете ти са още по хубави !Поздрави !
  • ....?? тва второто не разбрах кво общо има?
  • няма по прекрасен миг от този да се събудиш до някого..

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...