21.08.2009 г., 21:27

Събудих се до теб...

1.1K 0 6

 

 

 

 

Събудих се до теб! И тази сутрин
аз нямаше да те усетя със ръце,
и щеше ти да си илюзия вълшебна,
родена в моето скиталческо сърце.
Но събуждах се до теб! И сякаш всичко
бе някак си за миг почти реално,
когато денем виждах те из срички
в лика на ред момичета фатални.

Но теб те нямаше сред тях...

 

 

 

 

 

август 2008


 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Незабравимо!
    Важно е да присъства в мислите ти,смисълът качествен.
  • Търсенето на нереалната,а? Да живеят фаталните момичета,значи,те винаги ще носят частичка...Обаче... няма как да ги събереш...в едно...Но пък е и нечестно спрямо тях като че ли. Да си измисляш образи, които някога ще се появят. Таа, още ли се будиш? Понякога е лесно просто да заспиш. И второто имаше общо.
  • Съня е хубаво нещо , но стиховете ти са още по хубави !Поздрави !
  • ....?? тва второто не разбрах кво общо има?
  • няма по прекрасен миг от този да се събудиш до някого..

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...