Aug 21, 2009, 9:27 PM

Събудих се до теб... 

  Poetry » Love
856 0 6

 

 

 

 

Събудих се до теб! И тази сутрин
аз нямаше да те усетя със ръце,
и щеше ти да си илюзия вълшебна,
родена в моето скиталческо сърце.
Но събуждах се до теб! И сякаш всичко
бе някак си за миг почти реално,
когато денем виждах те из срички
в лика на ред момичета фатални.

Но теб те нямаше сред тях...

 

 

 

 

 

август 2008


 

 

 

 

© Александър Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Незабравимо!
    Важно е да присъства в мислите ти,смисълът качествен.
  • Търсенето на нереалната,а? Да живеят фаталните момичета,значи,те винаги ще носят частичка...Обаче... няма как да ги събереш...в едно...Но пък е и нечестно спрямо тях като че ли. Да си измисляш образи, които някога ще се появят. Таа, още ли се будиш? Понякога е лесно просто да заспиш. И второто имаше общо.
  • Съня е хубаво нещо , но стиховете ти са още по хубави !Поздрави !
  • ....?? тва второто не разбрах кво общо има?
  • няма по прекрасен миг от този да се събудиш до някого..
  • хубав стих. благодаря!
Random works
: ??:??