ATodorov (Александър Тодоров) ATodorov (Александър Тодоров)
34
Aug 21, 2009, 9:27 PM

Събудих се до теб...

  Poetry » Love
1.1K 0 6

 

 

 

 

Събудих се до теб! И тази сутрин
аз нямаше да те усетя със ръце,
и щеше ти да си илюзия вълшебна,
родена в моето скиталческо сърце.
Но събуждах се до теб! И сякаш всичко
бе някак си за миг почти реално,
когато денем виждах те из срички
в лика на ред момичета фатални.

Но теб те нямаше сред тях...

 

 

 

 

 

август 2008


 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Тодоров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • gefita (Георги Табаков)
    gefita (Георги Табаков)
    Незабравимо!
    Важно е да присъства в мислите ти,смисълът качествен.
  • TeMiDa (Преследваща северния вятър)
    TeMiDa (Преследваща северния вятър)
    Търсенето на нереалната,а? Да живеят фаталните момичета,значи,те винаги ще носят частичка...Обаче... няма как да ги събереш...в едно...Но пък е и нечестно спрямо тях като че ли. Да си измисляш образи, които някога ще се появят. Таа, още ли се будиш? Понякога е лесно просто да заспиш. И второто имаше общо.
  • raccing (Радка Иванова)
    raccing (Радка Иванова)
    Съня е хубаво нещо , но стиховете ти са още по хубави !Поздрави !
  • ATodorov (Александър Тодоров)
    ATodorov (Александър Тодоров)
    ....?? тва второто не разбрах кво общо има?
  • nellnokia (Нели Господинова)
    nellnokia (Нели Господинова)
    няма по прекрасен миг от този да се събудиш до някого..

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0