9 ago 2022, 9:35

Събуждане

  Poesía
396 1 0



Какво начало на деня!
Надникнах първо в твойта стая.
Бе будна ти, а пък сънят
с очите твои си играе.

Не ме видя, не ме видя.
Гальовникът попречи явно.
Реших, че няма да стоя.
Излязох тихо и безславно.

Потънах в дневния пожар
от слънчеви лъчи и мисли,
а ти - икона във олтар
потъна в сънищата бистри.

Като посоките в света
поехме нежно разделени.
Кръстовището бе врата,
зад нея ти не спеше с мене.

Вълни прииждат с бурен ек
и давят моите съмнения.
Сънят прегръща друг човек
и то без капка притеснения.

Какво начало на деня!
Самотен остров в плитководие.
Не мога вече да заспя
защото имам главоболие...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...