9 авг. 2022 г., 09:35

Събуждане

397 1 0



Какво начало на деня!
Надникнах първо в твойта стая.
Бе будна ти, а пък сънят
с очите твои си играе.

Не ме видя, не ме видя.
Гальовникът попречи явно.
Реших, че няма да стоя.
Излязох тихо и безславно.

Потънах в дневния пожар
от слънчеви лъчи и мисли,
а ти - икона във олтар
потъна в сънищата бистри.

Като посоките в света
поехме нежно разделени.
Кръстовището бе врата,
зад нея ти не спеше с мене.

Вълни прииждат с бурен ек
и давят моите съмнения.
Сънят прегръща друг човек
и то без капка притеснения.

Какво начало на деня!
Самотен остров в плитководие.
Не мога вече да заспя
защото имам главоболие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...