Какво начало на деня!
Надникнах първо в твойта стая.
Бе будна ти, а пък сънят
с очите твои си играе.

Не ме видя, не ме видя.
Гальовникът попречи явно.
Реших, че няма да стоя.
Излязох тихо и безславно.

Потънах в дневния пожар
от слънчеви лъчи и мисли,
а ти - икона във олтар
потъна в сънищата бистри.

Като посоките в света
поехме нежно разделени.
Кръстовището бе врата,
зад нея ти не спеше с мене.

Вълни прииждат с бурен ек
и давят моите съмнения.
Сънят прегръща друг човек
и то без капка притеснения.

Какво начало на деня!
Самотен остров в плитководие.
Не мога вече да заспя
защото имам главоболие...