Събуждане
Занича в очите пак слънцето
да слее лъчи с топли мисли,
да изрисува дъга във зениците,
и да измие тъгата в сълзите.
А вятърът сплита в косите ми
на волността светлата нишка,
докосва със полъх душата ми,
запалвайки цветна искричка.
Тревата ухае на спомени...
от сплетени длани призвънва,
прошепва за ласките песенни,
и с обич за теб ми разказва.
Небето синее от тихата нежност,
от обич ме слива със себе си...
Събуждам очите си със вълшебност,
защото те нося в сърцето си.
да слее лъчи с топли мисли,
да изрисува дъга във зениците,
и да измие тъгата в сълзите.
А вятърът сплита в косите ми
на волността светлата нишка,
докосва със полъх душата ми,
запалвайки цветна искричка.
Тревата ухае на спомени...
от сплетени длани призвънва,
прошепва за ласките песенни,
и с обич за теб ми разказва.
Небето синее от тихата нежност,
от обич ме слива със себе си...
Събуждам очите си със вълшебност,
защото те нося в сърцето си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
