Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
5 jul 2007, 11:23

Събуждане 

  Poesía
565 0 7
Занича в очите пак слънцето
да слее лъчи с топли мисли,
да изрисува дъга във зениците,
и да измие тъгата в сълзите.
А вятърът сплита в косите ми
на волността светлата нишка,
докосва със полъх душата ми,
запалвайки цветна искричка.
Тревата ухае на спомени...
от сплетени длани призвънва,
прошепва за ласките песенни,
и с обич за теб ми разказва.
Небето синее от тихата нежност,
от обич ме слива със себе си...
Събуждам очите си със вълшебност,
защото те нося в сърцето си.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??