Събуждане
Занича в очите пак слънцето
да слее лъчи с топли мисли,
да изрисува дъга във зениците,
и да измие тъгата в сълзите.
А вятърът сплита в косите ми
на волността светлата нишка,
докосва със полъх душата ми,
запалвайки цветна искричка.
Тревата ухае на спомени...
от сплетени длани призвънва,
прошепва за ласките песенни,
и с обич за теб ми разказва.
Небето синее от тихата нежност,
от обич ме слива със себе си...
Събуждам очите си със вълшебност,
защото те нося в сърцето си.
да слее лъчи с топли мисли,
да изрисува дъга във зениците,
и да измие тъгата в сълзите.
А вятърът сплита в косите ми
на волността светлата нишка,
докосва със полъх душата ми,
запалвайки цветна искричка.
Тревата ухае на спомени...
от сплетени длани призвънва,
прошепва за ласките песенни,
и с обич за теб ми разказва.
Небето синее от тихата нежност,
от обич ме слива със себе си...
Събуждам очите си със вълшебност,
защото те нося в сърцето си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
