Събуждане

Poesía

1.2K 1 1

Ще дойда тихо във съня ти

със бурята и снежната тъга...

И ще осмисля аз деня ти,

преминала през цветната дъга...

Ще те целуна тихичко във мрака.

Ще те погаля нежно със ръка.

Вълшебен спомен там красив ще чака

и в омагьосан плен ще спи града...

Ще те докосна с моята въздишка,

ще чуеш неизвикания зов.

Ще се събудиш с грейнала усмивка,

потънал цял във моята любов!

Таня Симеонова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Izumrudkata (Катя)

Много ми хареса стиха ти , Таня!
Добавям в любими!

2017-05-25T14:47:06+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0