27 янв. 2014 г., 19:27

Събуждане

1.2K 1 1

Ще дойда тихо във съня ти

със бурята и снежната тъга...

И ще осмисля аз деня ти,

преминала през цветната дъга...

 

Ще те целуна тихичко във мрака.

Ще те погаля нежно със ръка.

Вълшебен спомен там красив ще чака

и в омагьосан плен ще спи града...

 

Ще те докосна с моята въздишка,

ще чуеш неизвикания зов.

Ще се събудиш с грейнала усмивка,

потънал цял във моята любов!

 

Таня Симеонова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса стиха ти , Таня!
    Добавям в любими!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...