27 янв. 2014 г., 19:27

Събуждане

1.2K 1 1

Ще дойда тихо във съня ти

със бурята и снежната тъга...

И ще осмисля аз деня ти,

преминала през цветната дъга...

 

Ще те целуна тихичко във мрака.

Ще те погаля нежно със ръка.

Вълшебен спомен там красив ще чака

и в омагьосан плен ще спи града...

 

Ще те докосна с моята въздишка,

ще чуеш неизвикания зов.

Ще се събудиш с грейнала усмивка,

потънал цял във моята любов!

 

Таня Симеонова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса стиха ти , Таня!
    Добавям в любими!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...