27.01.2014 г., 19:27

Събуждане

1.2K 1 1

Ще дойда тихо във съня ти

със бурята и снежната тъга...

И ще осмисля аз деня ти,

преминала през цветната дъга...

 

Ще те целуна тихичко във мрака.

Ще те погаля нежно със ръка.

Вълшебен спомен там красив ще чака

и в омагьосан плен ще спи града...

 

Ще те докосна с моята въздишка,

ще чуеш неизвикания зов.

Ще се събудиш с грейнала усмивка,

потънал цял във моята любов!

 

Таня Симеонова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса стиха ти , Таня!
    Добавям в любими!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...