16 sept 2008, 13:50

Събуждане

913 0 1

                               

Безкрайна синева,

безбрежна светлина,

облаци няма,

слънцето спи - чака душата на своите мечти...

То търси и дебне къде са сърцата,

къде са усмивките на децата...

 

Косена трева, аромат на момина сълза...

Зелена вечност и адска болка в нощта.

                        ***

Но нали е ден,

слънцето грее, но ти не го виждаш...

Можеш, ако искаш,

слепотата е смъртта,

а лъчите са животът,

усети цикличността,

усети времето в безвремието...

Виж простите неща

и се радвай на това, че ти си част от света...

Е, какво избра?!

Перфектността на смъртта

         ИЛИ

Росата по босите крака...?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миряна Николаева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбира се, че спирам изборът си на "росата по босите крака"! Наистина много хубаво и смислено, трябва да се замисляме над тези неща, трябва да пишем за тях, защото живота е прекрасен, а малките неща всъщност са много по-големи - важен е ъгълът от който ги гледаш! Ти си го направила по чудесен начин Мири, Браво!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...