16 sept 2008, 13:50

Събуждане

901 0 1

                               

Безкрайна синева,

безбрежна светлина,

облаци няма,

слънцето спи - чака душата на своите мечти...

То търси и дебне къде са сърцата,

къде са усмивките на децата...

 

Косена трева, аромат на момина сълза...

Зелена вечност и адска болка в нощта.

                        ***

Но нали е ден,

слънцето грее, но ти не го виждаш...

Можеш, ако искаш,

слепотата е смъртта,

а лъчите са животът,

усети цикличността,

усети времето в безвремието...

Виж простите неща

и се радвай на това, че ти си част от света...

Е, какво избра?!

Перфектността на смъртта

         ИЛИ

Росата по босите крака...?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миряна Николаева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбира се, че спирам изборът си на "росата по босите крака"! Наистина много хубаво и смислено, трябва да се замисляме над тези неща, трябва да пишем за тях, защото живота е прекрасен, а малките неща всъщност са много по-големи - важен е ъгълът от който ги гледаш! Ти си го направила по чудесен начин Мири, Браво!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...