Събуждане
Безкрайна синева,
безбрежна светлина,
облаци няма,
слънцето спи - чака душата на своите мечти...
То търси и дебне къде са сърцата,
къде са усмивките на децата...
Косена трева, аромат на момина сълза...
Зелена вечност и адска болка в нощта.
***
Но нали е ден,
слънцето грее, но ти не го виждаш...
Можеш, ако искаш,
слепотата е смъртта,
а лъчите са животът,
усети цикличността,
усети времето в безвремието...
Виж простите неща
и се радвай на това, че ти си част от света...
Е, какво избра?!
Перфектността на смъртта
ИЛИ
Росата по босите крака...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миряна Николаева Всички права запазени
