Събуждане
Безкрайна синева,
безбрежна светлина,
облаци няма,
слънцето спи - чака душата на своите мечти...
То търси и дебне къде са сърцата,
къде са усмивките на децата...
Косена трева, аромат на момина сълза...
Зелена вечност и адска болка в нощта.
***
Но нали е ден,
слънцето грее, но ти не го виждаш...
Можеш, ако искаш,
слепотата е смъртта,
а лъчите са животът,
усети цикличността,
усети времето в безвремието...
Виж простите неща
и се радвай на това, че ти си част от света...
Е, какво избра?!
Перфектността на смъртта
ИЛИ
Росата по босите крака...?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миряна Николаева Все права защищены
