Sep 16, 2008, 1:50 PM

Събуждане

908 0 1

                               

Безкрайна синева,

безбрежна светлина,

облаци няма,

слънцето спи - чака душата на своите мечти...

То търси и дебне къде са сърцата,

къде са усмивките на децата...

 

Косена трева, аромат на момина сълза...

Зелена вечност и адска болка в нощта.

                        ***

Но нали е ден,

слънцето грее, но ти не го виждаш...

Можеш, ако искаш,

слепотата е смъртта,

а лъчите са животът,

усети цикличността,

усети времето в безвремието...

Виж простите неща

и се радвай на това, че ти си част от света...

Е, какво избра?!

Перфектността на смъртта

         ИЛИ

Росата по босите крака...?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миряна Николаева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разбира се, че спирам изборът си на "росата по босите крака"! Наистина много хубаво и смислено, трябва да се замисляме над тези неща, трябва да пишем за тях, защото живота е прекрасен, а малките неща всъщност са много по-големи - важен е ъгълът от който ги гледаш! Ти си го направила по чудесен начин Мири, Браво!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...