Събуждане

2 jun 2010, 11:28

Poesía » De amor

447 0 3

Кой наднича от прозореца

и навява меланхолия,

за увяхналото цвете

и за дните му несретни...

Кой приижда и по покриви

лудо се надбягва с вятъра,

и престорва се обречен,

да е на надеждна песен...

Кой не вижда през очите,

да се пари със искрите,

само като сянка тъжна,

с песен за любов осъмва...

Кой със погледа си сънен

иска да открие зрънце

и нахрани своята надежда,

до безумност крехка, цветна...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.