Кой наднича от прозореца
и навява меланхолия,
за увяхналото цвете
и за дните му несретни...
Кой приижда и по покриви
лудо се надбягва с вятъра,
и престорва се обречен,
да е на надеждна песен...
Кой не вижда през очите,
да се пари със искрите,
само като сянка тъжна,
с песен за любов осъмва...
Кой със погледа си сънен
иска да открие зрънце
и нахрани своята надежда,
до безумност крехка, цветна...
© Мариола Томова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
