Събуждане

Jun 2, 2010, 11:28 AM

Poetry » Love

446 0 3

Кой наднича от прозореца

и навява меланхолия,

за увяхналото цвете

и за дните му несретни...

Кой приижда и по покриви

лудо се надбягва с вятъра,

и престорва се обречен,

да е на надеждна песен...

Кой не вижда през очите,

да се пари със искрите,

само като сянка тъжна,

с песен за любов осъмва...

Кой със погледа си сънен

иска да открие зрънце

и нахрани своята надежда,

до безумност крехка, цветна...

Please sign in with your account so you can comment and vote.